Дивната Луна на Краля Ликан

На коронацията Алфата, когото спасих преди осем години, публично ме отхвърли като своя съдбовна половинка, защото бях „безвълчна безполезница“. Той веднага ме изгони от глутницата и затвори баща ми в старата кула. Всички мислеха, че съм загубена. Когато паднах в руините, пред мен застана огромен тъмнозлатен вълк – Кралят Ликан Килиан. Той наведе глава: „Половинка. Моя.“ В нощта на кървавата луна белият вълк разби олтара, кулата се срути. Щом сложих сребробялата корона на главата си, бившият Алфа коленеше пред мен, треперещ.